Антон Ашкерц

превод: Змей Горянин

                  „Българска майка юнашка
                   какви е момци хранила…”

Майко Тонке, стара майко Тонке,
за какво е твойта хижа пуста?
В Русчук няма днес по-тиха хижа
на брега от Дунава подровен,
да стои прихлупена, самотна.

„Няма ги юначните хайдути,
със които мойта бедна хижа
беше пълно от тъмно до тъмно.
Кой бе тръгнал на бой с душмана
все при мене идваше за сбогом,
все със мойте синове дружеше!…”

Майко Тонке, ти, хайдушка майко,
где са твойте синове петима?

„На балкана всички са се били
кат лъвове за златна свобода.
Турци люти трима ми убиха,
двама ми заточиха в тъмници,
оковани със страшни вериги…”

Майко Тонке, ти, юнашка майко,
не тъжиш ли по своите рожби?

„Аз не жаля, че съм сам-самичка,
че са мойте синове избити,
ала днеска за едно тъгувам:
що съм само пет сина родила!”

Майко Тонке, ти, българска майко,
син ти Георги утре ще си дойде,
връща се от турско заточение!
Наша бащиния е свободна…
Тази вест дошъл съм да ти кажа!…

Майка Тонка дума не продума,
по челото тихо ме целуна,
просълзи се от голяма радост,
от щастие цяла нощ не мигна,
от щастие плака и нарежда.

А в зори, щом слънцето изгрея
и озари Дунава широки,
Майка Тонка на брега излезе -
на брега да срещне парахода.
Във ръце й китка свежи рози,
а очи й втренчени се взират.
Ей доплува парахода бели, -
а със него от страни далечни
български заточеници идат.

Цял Русчук в зори на крак е станал;
всички идат четника да видят:
Тонкиния син от заточение
при майка си волен се завръща.

„Виждаш ли сина, майка Тонке,
в бедуински бял бурнус облечен,
с фес арабски глава му покрита?”

Приближи към него майка Тонка,
дълго го погледа изпод вежди,
подаде му китката със рози,
па му се засмя със цяло гърло:
„Где са, синко, черните ти къдри?
Какво си ми побелял от грижи?…
Сине, ти от майка си по-стар си!…”

—————————–

Антон Ашкерц, „Четвърти том стихотворения”,
из цикъла „Рапсодии на българския гуслар”, 1904 г.

в. Литературен глас, 17.03.1937 г.