Змей Горянин

И хората са като небесните светила. Има планети и комети. Планетите са спокойни, бавни, измерени и отмерени, важни, надменни и студени.

Пламък нямат. Искрица нямат - да светнат под небето, както дал Господ.

Винаги търсят някое друго светило да ги огрее, да ги понажежи, да отразят блясъка му и да минат за фактори.

И пред нищо не се спират планетите, когато дирят осветител. Не се спират дори и тогава, когато светлината им е заключена в ковчега на един скъп покойник.

Жалки планети!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 337, 13.01.1937 г.