Змей Горянин

Тъжно ли ви е за смъртта на Ракитин, господа български граждани? Наистина ли ви е тъжно?
Добре! Това показва, че още имате сърца. И добре стана, че показвате този факт. Защото до сега той твърде слабо си личеше.
Собствено, защо, господа български граждани, вие показвате, че имате сърчица, само когато умре някой голям българин? От глупост ли правите това, или от лекомислие?
Ракитин беше жив и здрав, пишеше своите вдъхновени песни, радваше се като дете на българската земя, на вития Вит, на цъфналите вишни и на своите хубави рожби. Радваше се и на вас, господа български граждани. И ви обичаше. Беше нежен и сърдечен към вас.
А вие тогава не показвахте сърчицата си. Криехте ги дълбоко, да не би да изгорят от неговия слънчев поглед. Или се бояхте, че той ще ви каже: „Гледайте, колко мънички сърца?! Кръв ли има в тях, или нищо?
Ако бихте показали тогава сърцата си, Ракитин щеше да бъде жив. Защото трепетите на вашите сърца, щяха да заглушат кикота на една злоба, която плете шантажи и убива големите хора; защото този трепет като вълна щеше да залее безочието, безсрамието, подлостта и низкото тъпоумие; защото, ако сърцата ви отделяха само по една капка кръв, река би потекла. Кървава река би потекла, господа български граждани, и в нея навеки би се удавило всяко сквернословие, отправено към човека, който си служеше с най-сладките български слова.
Сега ви е тъжно. Наистина много ви е тъжно. Сензацията ви потресе. Ударът беше така неочакван, че вие загубихте душевното си равно­весие, заклатихте се от замайване и когато се озърнахте, за да потър­сите престъпниците, измъчили и обругали Ракитин, видяхте собствените си сенки.
Не се сърдете, господа български граждани. Нали сме демократична страна? Кой друг, освен демоса, е виновен за съществуващите щуротии?
И точно за това ви е тъжно.
Ще дойде лято, ще тръгне демоса на екскурзии, туризъм, рибарство и слънчеви бани. Влаковете ще гъмжат от демос - патриотичен и възторжен - който ще се възхища­ва от цветята и тревите, от земята и слънцето и ще пее „мила родино”.
А останалите по гранита капки кръв ще викат към небесата: „Бащице Хемус, не си ли обиден? Раз­търси своята каменна снага и смажи мравките!”
Не се плашете, господа български граждани. Вървете спокойни на ту­ризъм, спорт и рибарство. И не мислете за тунел № 3.
Ракитин беше най-добрия човек на нашата грешна земя, и неговата кръв не може да вика за възмездие.
Нали точно за това ви е много тъжно?

София, 2 май 1934

в. “Литературен глас”, бр. 234, 1934 г.