Змей Горянин

„Родолюбие”, г. 2, кн. 1-2, редактор Илия Мусаков

За да се разглежда художественото дело на едно списание, трябва преди всичко да се изчака да мине неговата годишнина. Защото само по такъв начин читателят ще има пълна представа за списанието, за неговите художествени задачи, за идейните му и нравствени позиции, за възможностите на редактора и сътрудниците.

Пред нас са първите две книжки от втората годишнина на списание „Родолюбие”, чийто редактор г-н Илия Мусаков е добре познат на читаещата публика като майстор на военния разказ и сътрудник на военните издания.

„Родолюбие” през първата годишнина успя да очертае ясно своята физиономия.

С първите книжки от втората годишнина то се утвърждава и налага с още по-голяма настойчивост като списание, заело позициите на родолюбието, но без гръмогласно патриотарство, без бабаитство и поза, на онова родолюбие, което се ражда в дебрите на Балкана, в тихия шепот на Струма и Вардар, в песента на вятъра, залюлял златните ниви на Добруджа; на родолюбието, което е родено преди личността и което я надживява.

Наистина, така сложени задачите на списание „Родолюбие” не са лесно разрешими. За тяхното разрешение са необходими опитност, умение и художествен вкус, най-вече, художествен вкус.

Благодарение на тези си качества, редакторът на „Родолюбие” г-н Илия Мусаков вещо се справя с работата си, затова и вътрешната страна на списанието, и външната му, техническа уредба не само подкупват читателя със своята художественост и угледност, но и успяват да му въздействуват.

Г-н Мусаков се е обградил със сътрудници измежду най-добрите наши писатели и с това още повече повдига художествената стойност на списанието.

„Родолюбие” ще закрепне. Гаранциите за това са много. И трябва да закрепне, за да възпитава не в духа на новите, а на вечните идеали.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 6.02.1935 г.