Змей Горянин

Понеже се дирят костите на Левски, време му е да кажем нещо и за черепа на Караджата.

Навремето, когато Караджата е бил окачен мъртъв на бесилката, великата русенка - баба Тонка Тиховица Обретенова - отишла при валията и се помолила да й разрешат да погребе тялото на хайдутина. Пашата разрешил.

Баба Тонка събрал оттук-оттам дрешки и други потреби и погребала „окаяния разбойник”. Понеже била неграмотна, върху рохкавата пръст написала с длан единствената славянска буква, която знаела - едно „онче”.

Осем години по-късно, в същия гроб баба Тонка погребала въстаника от Ботевата чета - Лукан Тодоров от Оряхово. Тогава й хрумнало да прибере, без никой да я види, черепа на Караджата. Да го скрие за „младите”!

След освобождението, когато се завръщат заточениците от Диарбекир, баба Тонка ги посрещнала с черепа на техния войвода.

Това е накратко историята на този череп.

И пак във вестник „Мир” един от русенците, струва ни се учител по естествена история, повдига въпроса: действително ли този е черепът на Караджата.

Без да подозира по такъв начин той подлага на съмнение честта на най-великата българка, а от друга съсипва репутацията на една, все пак, установена реликва.

Българийо, Българийо, колко от твоите поданици пищят за затвор, ами няма закони, по които да бъдат затворени!

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 351, 21 април 1937 г.