Змей Горянин

Денят на книгата шумя, прошумя и отшумя. “Виновницата” на тържеството си отдъхна след бурните и пламенни овации и застана на определеното й, от нашенската книжовна орисия, място: прашните лавици и витрините на книжарските магазини.

Останаха отворени само търговските книги и дневниците на Народното събрание, които нямат нищо общо с културния живот в страната и могат да бъдат „виновници” на събития от друг характер.

А родната книга, тая именно книга, за която се говори само веднъж в годината, и по отъпкания път от отца Паисия някъде докъм дядо Вазова, е истинската „виновница”. Такава „виновница” е тя, че би трябвало със закон или референдум да бъде поставена под опекунство. Само така би могла наистина да заслужи общественото внимание, сама, по свой почин, без административна намеса.

Благодарение на пасивната си съпротива към посегателства от страна на разни личности и фактори, родната книга е станала виновница за това, че върху нея се приютяват умотворения, чужди на всякакъв ум.

Виновница е затова, че безнаказано натрапва на обществото творчески проявления, на които бъдещите психиатри биха гледали с истинско недоумение.

Виновна е българската книга, защото излизат върху нея стотици художествено-литературни издания, които хвърлят едни и отричат други, сиреч отричат хвалените и хвалят отречените. А с това карат скептичния читател да се почесва по тила и да казва: - хм!… Виновна е дори за това, че поема върху девствената си белота тази наша несериозна и може би малко печална бележка…

Просим извинение!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5, 26 ноември 1932 г.