Змей Горянин

Сърдят се едни хора на художника Георги Папазов, пишат по негов адрес разни лоши работи, възмущават се и т.н. Защо? Защото са прости хора, полуграмотни личности, художествени архаизми и ценители само на битпазарски стоки. И на туй отгоре - лишени от фантазия.

Собствено, фантазията тука не се намесва. Важни са личните преживелици.

Аз, например, имам едни преживелици, за които картините на г. Папазов са истинска илюстрация. Но понеже е неудобно да говоря за себе си, по-добре е за трето лице да говоря.

Помислете си: върви човек из улицата, край някаква кооперация и веднага на главата му се стовари саксия. Картинка, моля ви се. Потърсете я в каталога на Папазов - № 24 „Фигура”. Хем каква фигура - чудо! Седи си фигурата и чака колата за „бърза помощ”.

Или отиде човекът на плажа, естествено, самичък, защото в Тула не се ходи със самовар. И изведнъж вижда пред себе си нежната майка на любимата си съпруга. Огън и жупел! Истински сюжет за картина. Потърсете пак в каталога и на № 25 и 26 ще намерите „Тревога на плажа”. Едно само не е доизкусурил г. Папазов: не е направил чадър на нежната майка и пр. Инак всичко си е на място.

Най-сетне: седи човек в кафенето. Пие кафе и въздиша. Мисли си важни неща. И изведнъж - то такива работи все изведнъж стават, за съжаление - влиза в кафенето някакъв кредитор на човека. А той, пиещият, подхвърля от ентусиазъм чашката си, хваща я, пак я подхвърля.

- Туй вече го няма в каталога! - ще каже някой скептичен гражданин.

Съвсем обратно. Има го под - 42 - „Еквилибрист”.

Има и други работи. Разни работи. Само да имаш натрупани в съзнанието, подсъзнанието и другаде преживелици.

Хвала на г. Папазов!

А простите хора да казват каквото си щат. Изкуството е сложна работа. Който не го разбира, да се самоубие.

*

Тъй ми разправяше един приятел и ме канеше да отида на изложбата.

Не отидох.

Достраша ме, че може да не разбера изкуството и да се самоубия.

А после злите езици ще разправят:
- От изложбата на Папазов умря!

Помислете си само какви хора се навъдиха! Все превратни тълкувания правят!

в. „Литературен глас”, 30.10.1935 г.