Анита Коларова

Научно съобщение

Национална кръгла маса „Змей Горянин - непознатият”
по случай 110 години от рождението му, състояла се на
на 27 април, 2015 г. в РБ „Л. Каравелов”- Русе

През 2001 г. в един от русенските вестници „Брод” /с главен редактор Маргарита Трифонова/ съществуваше литературна притурка „Светлоструй 21″. Същата скоро бе преименувана в „Светли струи”, за да се различава от литературната притурка на в. „Дунавска правда”, която прекрати излизането си доста време преди вестникът да се нарече „Утро”.
Като член на редколегията на гореспоменатата притурка, предложих за печат една литературна находка за популярния и талантлив русенски поет Змей Горянин.
Същата бе публикувана на 30 март 2002 г. под заглавие „ЕДИН САМИЗДАТ НА ЗМЕЙ ГОРЯНИН”.
Ето нейното съдържание:
„Стефко Христов, кореняк русенец, донесе в редакцията стихосбирка на Змей Горянин - самиздат, собственоръчно направена и илюстрирана от известния поет. Заглавието е „Нощ и ден”. Под заглавието пише: с т и х о в е. Корицата представлява обикновен ученически картон. Заглавието е обрамчено в правоъгълник с тъмнолилав и черен туш. Над него стои името на автора. В четирите ъгълчета са нарисувани цветчета. Под името на града ни стоят годините 1945-1955 за обозначение, че стиховете са писани през този период. Книгата е подшита с двоен бял конец, бод „зад игла”. Посвещението е написано почти калиграфски на 10.02.1955 г. на някой си Тодор Виков, ценител и приятел. Стихотворенията са на брой 40, разделени на 3 цикъла, първите два по 13, а последният - 14. Пред цикъла „Ненужна лирика” има нарисуван меч, напомнящ цъфнало клонче, а пред „Войнишки дневник” е нарисувано цвете. Гамата е жълто, зелено, синьо, червено и черно. Размисли за любовта, героизма, смъртта, войнишкия живот. Открояват се баладите „Коледна приказка”, „Раздяла”, „Балада край Тимок”, стихотворението „Край Харц”, писано към 1940 г. в Берлин, и др. Антивоенен патос, носталгия по родния Балкан. Изящество на стиха, мерена реч, педантично следване на римата. Лирическият герой се плаши от бетонния град, уповава се на Бог. Някои от стиховете и сега са образец на добра лирика. Проверката ми установи, че в отдел „Краезнание” на русенската библиотека „Л. Каравелов” няма такъв екземпляр, въпреки че там се пази част от архива на Змей Горянин, подарен от неговата съпруга. Ето защо подарих въпросната книжка на отдел „Краезнание”.
Змей Горянин /1905-1958/ е роден в Русе. Истинското му име е Светлозар Акендиев Димитров. До 1930 г. работи като чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител” - Русе. Работи и като счетоводител в столицата, а и в Дирекция по печата като цензор, заради което изпада в немилост след 9 септември. Пише поезия, разкази, повести, романи предимно с историческа тематика. Сътрудничи на в. „Светлоструй” /1928 - 1941 г./, основан в с. Щръклево от Димитър Добрев. Поместваме негово стихотворение, което и сега звучи съвременно. Бележка и подбор на стихотворението: Анита Коларова”
Този текст е придружен от стихотворение без заглавие с три звездички. За заглавие ще приемем първия стих: „Може би в трамвая, който мина”.
Публикацията е придружена от две снимки.
Едната е снимка на корицата на въпросната книга. Другата, много качествена, контрастна, е правена от уличен фотограф. Под нея стои пояснението: „Елин Пелин и Змей Горянин, 1939 г., на жълтите павета в София. Снимката бе предоставена за публикацията ми от отдел „Краезнание”и съответно върната на отдела.

Единадесет години по-късно същата моя публикация намери място в бр. 45/ 2012 г. на известното електронно списание „Литературен свят” с главен редактор Георги Ангелов, историк, поет и преводач. Там Георги Ангелов помести снимка на корицата на този самиздат, над която пише: една литературна находка. Също в „Литературен свят” бе поместено и стихотворението „Може би в трамвая, който мина”.

Може би в трамвая, който мина,
имаше едно добро момиче!

Тази нощ ще пия черно вино
и ще искам всички да обичам.
А когато в слънчевата стая
утрото ме свари блед и болен,
ще си спомня с мъка, че трамваят
ми отне и тази светла пролет.

И денят безцветен ще наниже
ново зърно в броеница грижи.

Във в. „Словото днес” на СБП, в бр.24 от 26 юни, 2014 г. бе обнародвана същата моя публикация /намерила широк отзвук сред читателите/ с три снимки, както следва:
1. На корицата на въпросния самиздат
2. На Змей Горянин
3. На гроба на писателя в манастира „Седемте престола” с камъка, обрасъл в бръшлян. В постскриптум на редакцията е добавено следното:
„Змей Горянин умира през есента на 1958 г. и е погребан в манастира „Седемте престола”, където прекарва последните седем години от живота си, сред необятната тишина на Балкана. Сред буйната зеленина на Осеновлашката обител се гуши надгробен камък с надпис:

„Змей Горянин 1905-1958

Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безспир за мир,
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир. 1953″

На поета е отделена цялата 12-та страница на вестника. Тук са публикувани осем стихотворения, като първото е стихотворението, избрано от Анита Коларова за лит. притурка на в. „Бряг”- „Може би в трамвая, който мина”, и поместено в ел. сп. „Литературен свят”.
Четири от стихотворенията са датирани. Това са стихотворенията „На нивата”, под което стои датата 1947 г. София, „Видях Христа”-1948 г. София , „Великден в монастира”-1952 г. „Седем престола” и “Зов” 1949-септември, монастир „Св. Николай”, с. Кладница, Софийско.
Допълнителен щрих към портрета на писателя са и четирите епиграми „Изповед”, „За сената и Сократа”, „Причина за дълголетие” и „Премъдрост”. Те са поставени в отделно каре и придружени с рисунка на главата на Змей Горянин, подпрял чело с ръка и наведен над белия лист, нарисувана от големия ни художник Васил Стоилов през 1939 г. Епиграмите са ярко остроумни и оригинални, и говорят за критичното отношение на поета /и сатирика в случая !/ към действителността и нейните нрави.

С почит към християнската религия и дълбока вяра в Бог Отец и Бог Син, с библейски, философски и общочовешки мотиви, с любов към българската земя и народ са пропити тези стихотворения, които и днес будят почит и уважение към таланта и самобитността на Змей Горянин. Невероятно е, че стиховете му и сега звучат съвременно и не са загубили своята свежест. А това е характерна черта на истинската поезия.

Забележка:

Разглеждайки корицата на въпросната книжка в подготовката за това съобщение, забелязах едно разминаване с първото ми твърдение и един пропуск, за които съм длъжна да съобщя. Долу на корицата е написано името на нашия град, а под него има недостатъчно четлив текст, който, разгледан с лупа , разчетох като „4 дек. 58 г.”, а това е, както знаем, годината на смъртта на Змей Горянин. Навярно датите 1945-1955, за които съм писала в публикациите си, са вътре в книгата, а за установяването на това са нужни допълнителни проучвания. Също така на корицата, в добре очертан кръг стои, миниатюрна рисунка на Змей Горянин, която напомня част от стволовете на три дървета.

Април, 2015 г.
гр. Русе