ИЗМЕНЧИВА СЪДБА
ИЗМЕНЧИВА СЪДБА
Госпожица Смарайда, госпожица Смарайда!
До тридесет и четри очакваше тя принц.
Дали я той не срещна? Дали го тя не найде?
Или това бе само на случая каприз?!
На двора до чешмата, под гърбавата дюля,
до тридесет и четри тя шиеше прикя;
мечтаеше как с принца ще иде в Хонолуло
и дните си течаха безцветни все така…
И дните си течаха… Нима за тях се плаче?!…
Короната на принца бе в някакъв музей,
а нея я венчаха с подпухнали клепачи
за Кочо Кривошиев от гара Белозем…
КАРТИНИ
Преди 6 месеца
Тишината тиши, тъмнината ръми;
две самотни души се разхождат сами.
- Мила, ти си за мен ведролика луна!
- Ти, любимий, весден светиш в мойта тъма!
Блясват погледи в страст. Тишината тиши…
и целувка без глас слива двете души.
Онази вечер
Тишината тиши, тъмнина като в рог;
две студени души кретат в мрака дълбок.
- Ти изгуби съвсем своя срам на жена!
- Ти си див кат овен! „Патка!” „Изверг!”, „Свиня!”
Блясва злоба в очи! Два шамара плющят…
Тишината тиши и душите вървят…
——————————
в. „Пижо”, г. 1, бр. 15, 10 юни 1942 г.