ЕСЕНЕН АКВАРЕЛ
превод: Змей Горянин
ЕСЕНЕН АКВАРЕЛ
През черния простор мъглив и мрачен
не блясва светлинка на шир и длъж;
потъва всеки лъч в тъмата. Плаче
небето утринно със първи дъжд.
Дълбоко във сърцето ляга мъка
и тежки мисли челото браздят,
проплакват птички в глъхналата лъка
и готвят се за дълъг, тъжен път.
А стича се дъждът. И всеки ручей
се влива във безкрайната река
на есенния плач студен, беззвучен.
- Като че вече никой не намира
за слънчев лъч надеждата. А така
сам Господ сякаш в утрото умира.
ПИСМО
Сгърни леса клоне едва разлистил,
приветствай с радост птичките прелетни,
измий си погледа в лъчите бистри,
целувай ветра и полята цветни.
Излез сама из родината равна,
през плодните поля, градини, ниви,
като дете запей и благославяй
туй що се буди, ражда и развива.
Тогава пак ще си девойка млада,
която среща със усмивка всичко,
макар от мисли горестни да страда.
Тъй както мокра от проливен дъжд
под стряхата се крие плаха птичка; -
но грей ли слънце - пръпва изведнъж.
в. „Литературен глас”, бр. 260, 30.01.1935 г.
