ИЗПОВЕД
ИЗПОВЕД
Стърчи си той, почти незабелязано,
макар че свети с цели 200 свещи,
и страда страшно, страда неизказано,
че никой се за него не досеща.
Кълне света тоз черен лицемер,
дори намигва някога от скука
добрият електрически фенер
на ъгъла „Раковска” и „Дондуков”.
Скръбта му аз разбирам и понякога,
когато се завръщам призори,
прегръщам го, целувам го дори
и двама си разделяме коняка.
Тогаз от радост цял в възторг трепери
и после дружески по пътя ми блещука
добрият електрически фенер
на ъгъла „Раковска” и „Дондуков”.
——————————
в. „Весел Българан”, бр. 12, 9 февруари 1943 г.
ИЗ ЦИКЪЛА „ПИСМА”
4.
Спомняш ли минутите изгубени,
верно преброени от часовника? -
В слънцето тогава беше влюбена,
а нощта бе моята любовница.
С колко смях посрещаше ми думите
за живота с болките и грижите, -
зарад тебе дните бяха румени
и от тях огърлица си нижеше.
И не си помисляше, че някога -
Лермонтова като мен ще учиш,
и не мислила, не искала, не чакала
за сълзи сърце си ще отключиш.
Днеска видях пръстена на пръста ти:
заличен е вече монограма…
(Помниш ли с надежда как се кръстехме?
- днес и спомен даже не остана!)
——————————
сп. „Провинция”, г. 1, кн. 5-6, 1930 г.
ЛУНАТА
Луната - рибарка засмяна -
копринена мрежа плете;
коя ли душа замечтана
във нея със смях ще вплете?
То минаха мойте години…
И аз се загледах нощя
в небето високо и синьо
и в ниските селски къщя.
Луната сега ме разсмива,
разсмива ме споменът стар, -
не тя е рибарка красива,
а аз бях злощастен рибар…
——————————
сп. „Септември”, брой 10, 1990 г.
