Анита Коларова

Литературна находка

Кореняк русенец ми подари стихосбирка на Змей Горянин - самиздат, собственоръчно направена и илюстрирана от известния поет. Заглавието е „Нощ и ден”. Корицата представлява обикновен ученически картон. Заглавието е обрамчено в правоъгълник с тъмнолилав и черен туш. В четирите ъгълчета са нарисувани от поета цветчета. Под името на град Русе се виждат годините 1945- 1955 за обозначение, че стиховете са писани през този период. Книгата е подшита с двоен бял конец, бод „зад игла”. Посвещението е написано почти калиграфски на 10 .02. 1955 г. на някой си Тодор Виков- ценител и приятел.
Стихотворенията са на брой 40, разделени на три цикъла, първите два по 13, а последният- 14. Пред цикъла „Ненужна лирика” има нарисуван меч, напомнящ цъфнало клонче, а пред „Войнишки дневник” е нарисувано цвете. Гамата е жълто, зелено, синьо, червено и черно.
Размисли за любовта, героизма, смъртта, войнишкия живот. Открояват се баладите „Коледна приказка”, „Раздяла”, „Балада край Тимок”, стихотворението „Край Харц”, писано към 1940 г. в Берлин, и др. Антивоенен патос, носталгия по родния Балкан! Изящество на стиха, мерена реч, педантично следване на римата. Лирическият герой се плаши от бетонния град, уповава се на Бог. Някои от стиховете и досега са образец на добра лирика. Проверката ми установи, че в отдел „Краезнание” на Регионалната библиотека „Л.Каравелов” в Русе няма такъв екземпляр, въпреки че там се пази част от архива на Змей Горянин, подарен от неговата съпруга. Ето защо оставих книжката на отдела.
Змей Горянин /1905- 1958/ е роден в Русе. Истинското му име е Светлозар Акендиев Димитров. До 1930 г. работи като чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител”-Русе. Работи и като счетоводител в столицата, а и в Дирекция по печата като цензор, заради което изпада в немилост след 9 септември. Пише поезия, разкази, повести, романи предимно с историческа тематика. Ето и едно от стихотворенията в книжката „Нощ и ден”:

***

Може би в трамвая, който мина,
имаше едно добро момиче!

Тази нощ ще пия черно вино
и ще искам всички да обичам.
А когато в слънчевата стая
утрото ме свари блед и болен,
ще си спомня с мъка, че трамваят
ми отне и тази светла пролет.

И денят безцветен ще наниже
ново зърно в броеница грижи.

Сега, в налегналата ни финансова криза, не е зле да правим отново книгите си „Самиздат”! Няма нищо срамно, нали?!