Змей Горянин

Мяркат се в мрака огнени сянки -
кой ги познава? - никой.
Сякаш ти, майко, в спящите гранки
викаш ме плахо, тихо.

Малката ламба леко примига
трепетни бледи искри. -
Като че тежки черни вериги
стягат ме - моите мисли.

В зимната вечер два некролога
смеят се вънка лихо…
Моят и твоят: два епилога -
кой ги разбира? Никой.

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 3, бр. 538, 5.10.1930 г.
Подписано - Светлозар Димитров.