ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
Засвири ни топлият пролетен вятър
на шарена медна цафара;
излезе орача със плуг из нивята,
из тучни ливади овчаря.
Стопи се снега. Над полетата мокри
издига се пара сребриста;
и селските нисички сламени покриви
блестят като златна мъниста.
Разви се гората. В дворците зелени
запяха певците крилати,
сам Слънчо се вслушва и грее засмяно,
и къпе с лъчи синевата.
Да идем със песни и радост в гората!
Да идем и млади, и стари!
Хей, чуйте как свири ни южния вятър
на шарена медна цафара.
——————————
сп. „Детска книга на книгите”, кн. 6, 1931-1932 г.
ЮНАШКАТА ПЕСЕН
Нямаше слънчева пролет, нямаше пламенно лято;
нивите глъхнеха в бурен, сиво бе житното злато;
черна бе робската мъка, тежки сълзите сирашки,
вятърът пееше само старите песни юнашки:
„До ще ден пак ще изгрее слънце над нашта родина,
пак ще проблесне небето, както във стари години, -
майки-вдовици ще снемат черни вдовишки забрадки,
ще се разискрят в очите блянове светли и сладки!”
Чудната песен на вятра чудно премина в селата,
пееха момци и моми, пееха с радост децата, -
екнаха робските хижи, горд се издигна Балкана,
към враговете отправи мощната робска закана,
Кой запя пръв тази песен? Кой я от вятра научи?
Кой я разнесе навсъде с нейния припев стозвучен?
Витоша славно отеква днеска юнашката песен:
с нея на устни загина Левски, за правда обесен!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 7, кн. 8, 1936-1937 г.
