Змей Горянин

(Полунощна елегична поема…)

Моята любов е бяла птица,
аз се храня с рамстек а лангле, -
и сърцето си бода с карфица:
о, сърце, висящо на ченгел!

В тази нощ на счупени бутилки,
на стражари с мършави коне, -
моят дух изпи отровни билки,
цъфнали по скършени клоне.

Ще обеся всеки грешен скитник
върху тоя кривнал абажур
и ще шепна до зори молитви:
мон амур, о, мон амур тужур…

А когато ме изхвърли вънка
пристъпа на келнера дебел,
ще запея, ще запея звънко
песента за донна Изабел.

Нека вият мартенските котки!
Тяхната любов е без пари!…
Моят дух ще полети със лодка
по калта на рю де Татарлий…

——————————

в. „Щурец”, г. 1, бр. 12, 1932 г.