Змей Горянин

Чуден свят са европейците!

Че са културни - вярно е, че са учени - вярно е, но че са нелюбезни и нетактични - и това е вярно!

Идват тука в благословената майчица България, кажат една-две речи, колкото да ни объркат, и после - на добър час! Заминат си, занесат си по някоя възглавничка с народни шевици, по някое мускалче гюлово масло и непременно две-три снимки на босоноги циганчета от крайния квартал на столицата: спомен от близкия изток, - а объркването си остава за наша сметка.

Идва, например, белгийският професор-византолог Анри Грегоар. Държа една сказка, в която каза, че Европа познавала Македония като страна „hic sunt leones”, сиреч “пълна с лъвове” - и си замина с ориент-експреса.

А ние се объркахме.

Впрочем, ако бяхме се объркали ние, нищо! Ние сме си хора прости и неуки, без претенции и аспирации, с една дума - имагинерни величини. Обаче, обърка се една редакция. При това редакцията на един сутрешен вестник, орган на интелигенцията, орган на културна България, знаме на бивши просветни министерства, орган, тъй да се каже, на сума организирани организми, с участието на един небезизвестен литературен редактор, въобще вестник и половина.

Обърка се този вестник и написа горе-долу следното:

„Ето какво са мислили европейците, значи! Смятали се, че в Македония живеят лъвове. И сигурно са мислили, че туземците носят халки на носовете си! Какъв позор! Може би даже са вписали тая невероятност в учебниците по зоология!”

*
Ние сме прости хора, но сме чели Майн Рид и Емилио Салгари, и с чиста съвест можем да кажем: „Бог да прости Васко де Гама, Америко Веспучи и Магелан!”

Те са виновни за това объркване!

Защото едно време, когато са чертали картата на земята и известна област не са можели да обходят и изучат основно, ограждали са периферията й с червено мастило и за успокоение на поколенията в ограденото място са писали „hic sunt leones”.

Такива места имало и в Скандинавия дори, но впоследствие хитрите англичани са заменили думата „лъвове” с „бели мечки”.

С казаните думи за Македония, професор Грегоар е искал да изтъкне, че европейците не са познавали тая страна и затова са я напълнили с лъвове. Това е искал да рече човекът, но от нетактичност е предизвикал объркване.

Все пак ще преглътнем тая нетактичност и ще поблагодарим на провидението, че планът на София е окончателно привършен и че няма да става нужда европейци да го чертаят.

Защото, както някога Македония е била оградена с червена лента и рубрицирана: „hic sunt leones”, така може би би била оградена и някоя софийска редакция и би понесла неприличния етикет: „hic sunt asini”!

Ами после?

Как бихме се оправили?

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 3.10.1934 г.