ШЕГА
(Интелигентско размишление)
Не зная как живеят папуасите,
пингвините, боата, папагалите -
и вият ли до среднощ из пампасите.
А ме вълнуват живо тия работи
и бих желал добре да ги науча,
та вкъщи с тях да изненадам бабите
и моето голямо старо куче.
Защото тук живота монотонен е -
бездимен, безпредметен и еднакъв:
делата ни са пусто ветрогонене,
идеите безцелно се протакат.
А бих желал да съм оригинален:
омръзна ми Мохика, парабелите
и тоя тон сладникаво-печален,
със който днес оплакваме умрелите.
Затуй чета за Азия и Африка,
за южните морета тъмно-сини, -
и в себе си съм убеден, че кафрите
след пиене не гълтат аспирини;
и черните, като ботуши зверчета,
наречени кокетно хотентоти,
обичат много повече шекерчета,
отколкото Бетховенови ноти
и че ония огнени момичета,
които носят от лика престилки
по-нежно и безкористно обичат и
то с обич, като пиянящи билки.
И тъй нататък, всички тия работи
аз ще разправям с тон суров, научен,
а като луд ще ме поглеждат бабите,
ще вие мойто старо, вярно куче.
——————————
в. „Щурец”, г. 1, бр. 20, 1932 г.
