Змей Горянин

В старо време, при аутопсиите, лекарите, за да не се обременяват с излишна работа, зашивали всички вътрешности на аутопсирания, включително и мозъка, в коремната кухина на трупа.

Не знаем положително дали духовете на така аутопсираните личности са се преродили в авторите на научни-художествено-критични творения, разпилени из вестниците, но такова впечатление се добива. Жалко, наистина!

У нас всички пишат. Но това, че всички пишат не е толкова страшно, но, колкото това, че за всичко пишат: бакалите - за литература и музика; литераторите - за политическа икономия и производство на тютюн; географите - за значението на витамините, а медиците - пътни бележки и описания на тоя, що духа.

Някои наричат тия словесни проявления „широка компетентност”.

Може би.

От тая „широка компетентност” обаче се явяват недоразумения, които могат силно да засегнат чувствителните хора. Да подействуват на нервите им.
В брой 1956 на в-к „Търговско-промишлен глас” някой си д-р Ив. Малеев илюстрира „широката” си компетентност по географските въпроси така:

„Търново и днес е накацал и е прибран върху четирите хълма… Хълмовете и до днес са голи…” - Хълмовете не биха били голи, ако по тях имаше дървета, а Търново би „кацнал” направо върху клонете на дърветата. Даже би било по-живописно.

„Долу лъкатуши Янтра, увива се като осморка около хълмовете, едва се движи към тракийското поле…”

Ние не сме медици, но мислим, може някой лекар да препоръча на колегата си Малеев да започне системно лекуване на своите нерви. Тогава бихме посъветвали веселия автор да се възползува от хладните води на Янтра, от които сигурно ще научи, че въпреки желанието му не течат из тракийското поле, ами се вливат в Дунава.

Ето такива неудобни работи прави „широката компетентност”. Но мнозина й вярват. Тя си служи с суперлативни похвали, за които не дава обяснения. А тия похвали гъделичкат.

Защото случаят с Търново е равносилен на стотиците критики, писани от „широко компетентни” хора.

А когато някой по-тясно компетентен (но наистина компетентен) каже две честни приказки, дават го под съда, за да си правят художествено-артистични реклами.

Казват, че и в Холивуд било така. Ние не знаем.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 5, 19 ноември 1932 г.