Змей Горянин

Вий паднахте! На вражата земя
проляхте свойта кръв велика, свята -
и прозвуча викът ви в тишината,
отправен къмто родната страна:

Ний падаме, Българийо, за тебе
под удара на скверен враг и звяр -
в засада пропълзял убиец стар -
и няма кой дори да ни погребе!

Ала душите ни живеят там:
от Охрид до далечната граница,
където пее и шуми Марица

и верни на вековния завет
летиме ние, като бели птици
и викаме ви: „Българи, напред!”

1943 г.

——————————

Ариле - градче в Сърбия, в 1941-1944 г., заедно с Македония, частично присъединена към България, която от април 1941 г. до 9 септември 1944 г. участва във Втората световна война на страната на държавите от “Оста” (към България била присъединена само Македония, а на територията на Сърбия българите присъствали като съюзен на Германия контингент и изпълнявали полицейски функции). Стихотворението е посветено на паметта на четирима невъоръжени български войници (унтер-офицер Тихомир Петров Апостолов - 23 г., ефрейтор Димитър Йорданов Млачев - 22 г., редник Петко Тодоров Колясов - 37 г., редник Гроздан Томев Анев - 34 г.) на 11 август 1943 г. зверски убити от сръбските антифашисти-четници от отряда на Милутин Янкович, след завръщане от отпуска, прекарана в родината им - България. Стихотворението е публикувано в същата година в книгата “Сръбските зверства”, авторът на книгата (детайлно описващ на двадесетина страници избиването на български войници от сръбските партизани и гаврата с телата им) не е посочен.