Змей Горянин

РЕКВИЕМ ЗА НИКОЛА ВАС. РАКИТИН

Нека изгаснат звездите. И нека
земята от жега се пука.
Тревите да вехнат. По всяка пътека
усойници змии да съскат.
И тука,
на нашата бедна, окъпана в кърви земя,
пшеницата зърно незряло да пръска.
И нека да бъде тъма!

Защото убиваме! Бавно, жестоко, без трепет
издигаме нож и парабел, плетеме омраза;
защото очите ни гледат, ушите ни слушат,
а всички сме глухи и слепи,
защото душите са тъпи, бездушни, -
сърцата разяжда проказа.

*
Край масата ще се сбереме пак,
във малката кръчма, прихлупена и ниска,
изпълнена с тютюнев дим. И мрак
душите като камък ще притиска.

Ще бъде столът пуст и чашата ти празна,
портрета от стената ще свалим
и ще мълвим, че много ни боли,
когато спомним твоя сетен празник.

Портрета кротко ще ни се засмей
със същата прощаваща усмивка,
виното като кръв ще се разлей
по бялата покривка.

*
Тогава ще се вгледаме в тъмата
и ще се вслушаме във ветра и потока;
а мъката ще легне по-дълбоко,
защото ще усетим как земята
въздиша като майка; как цветята
затварят свойте чашки с аромат;
как вятърът отпуска си крилата
да не разнася пролетния хлад

и ще заплачем заедно с тревите:
„Прости и лека нощ, Ракитин!”

София, 2 май 1934 г.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 6, 13.05.1934 г.