СЧУПЕНИ ПЕРА
Благодарим ти, боже Перуне, че поддържаш войнствения ни дух, такъв, какъвто е бил през времето на Аспаруха.
Защото инак, през тия десет години, бихме оглушали от парабелната пукотевица и грохота на камионетките.
Защото инак, през тия десет години, когато на всяка крачка, когато на всяка крачка прескачаме трупове и по всяка плочка на паважите личат следи от кръв, ние всички бихме станали вегетарианци.
Защото инак, през тия десет безкрайни години, бихме се превърнали на психопати, неврастеници, идиоти.
А сега сме здрави, спокойни, даже весели.
Благодарим ти, боже Перуне!
Ето: живее нашето племе, размножава се и се разредява. Развива се културно и просветно. Просветата се получава от вестникарските павилиончета (на брошури по 3 лева), а културата си извлича от некролозите на културните работници.
Затова и културата на племето ни е широка и разнородна. Нали у нас некролозите са повече от киноафишите?
А културните ратници си отиват. Някои си отиват, без да знаеме даже местата на гробовете им; други изпращаме с тържествени и протестни речи - все едно! Те си отиват!
Ние виждаме кръвта им по улиците, чуваме трясъка на изстрелите, които отнасят добрите им души към висинето, възмущаваме се ден до пладне в кафенетата и с любопитство очакваме нова сензация.
И това е, защото сме народ войнствен, или хладнокръвен, или (може би малко грубо, но вярно!), защото сме тъпи. Защото още служим на тебе, боже Перуне!
За нас гърмът на парабела звучи като шум от счупено перо.
И колко пера вече се счупиха?! Скъпи пера! Ценни пера!
Последното беше на Симеон Евтимов.
Последньото ли?
Дано да бъде последньо!
——————————
в. „Литературен глас”, г. 5, 15.01.1933 г.
