Змей Горянин

Дон Хозе си замина
през Солун за Атина,
сподирен от въздушки
и плачове безчет: -
спокойно тих, и вече
могло би да се каже
по масло и по мед.

А в Градското казино
печалната картина
на счупени прозорци
и къртени стени,
ще спомня дълго време
(ах, дявол да го вземе!)
как нежно акламират
столичните жени.

И Мичета, и Верки
и още много щерки
на нашия комичен
и карнавален град,
без спомена за гафа
ще пазят автографа
на свойта щуротия
и на певеца млад.

А в Градското казино
дори подир година,
ако реши се някой
концерт да уреди, -
да иска полк войници
със боеви муниции,
за да е застрахован
от женските беди.

——————–

в. „Щурец”, г. 1, бр.18, 1932 г.