КРОКЕТ ВЪВ ВИНДЗОР
превод: Светлозар Димитров (Змей Горянин)
Във Виндзор - двореца прославен навред -
кралицата весела гледа:
придворните дами играят крокет -
най-модна игра напоследък;
търкалят се топки, боричкат се с вик
и волно, безгрижно се смеят.
Кралицата гледа засмяна… Но в миг
замлъква… Лице й бледнее.
Тя вижда, че сякаш не топки следят
лопатките с удара пъргав,
а много стотици глави се въртят,
опръскани с кал и със кърви.
Глави на жени, на моми и деца,
с следи от пресдмъртно страдание,
и зверски обиди от зверска ръка,
жестоко и зло изтезание.
И ето принцесата - дивна мома -
към майка си леко подгоня
една от главите и леко, сама
я блъска в нозе й - пред трона.
Детинска главичка със златни коси,
и устните с укор се свиват.
Изписква кралицата; ужас и страх
до болка в душа й се впиват.
„Ах, докторе! Помощ! По-скоро!” и тя
открива му свойто видение,
а той отговаря: „Аз зная това!
Вий чели сте „Таймс”, без съмнение!”
Разказваше той, че от турския гняв
България в кръв се облива.
Вземете тез капки!”… И в своя покой
кралицата мълком отива.
Потънала в мисли зловещи стои…
натегнали клепки привежда;
О, ужас! Кръв бавна се черно струи
по нейната царска одежда…
„По-скоро вода! Нека всичко измият!
На помощ, реки на Британия!…”
- Не, Ваше Величество! Не ще се изтрият
тез кърви невинно проляни!!!
в. Литературен глас, бр.202, 1.10.1933 г.
