Матей Шопкин

Матей Шопкин е роден на 29.09.1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършва Строителен техникум във Велико Търново през 1957 г. и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1964 . Работил е във в. “Студентска трибуна”, Радио София, изд. “Народна младеж”, в. “Литературен фронт”, Националния литературен музей. Бил е секретар на Съюза на българските писатели, председател на столичния Съвет за култура, главен редактор на списание “София” и на алманах “Янтра” - Велико Търново. Печата най-напред във в. “Народна младеж”. Автор е на повече от 40 книги с поезия, публицистика и стихове за деца: “Двадесета пролет” (1959), „Вечерен сняг”(1966), „Потомък”(1967), „Територия”(1969, 1977), „Везни” (1971), „Априлски коловози” (1973), „Разстояния” (1974), „Щит” (1974), “Приказка за Търновград” (1976), „Прослава на април” - есета (1976), “Обичам те, мой Търновград” (1977), „Полето на честта”(1978), „Звездна конница” - публицистика за Украйна (1978), „Добрата дума” (1979, 1988), „Жребий” (1981), „До втората тръба”(1981, 1984), „Безсънни предели” (1983), „Нежност” (1984), „Цвет надежды”- на руски език - (1984), „Родословни гласове” (1985), “Благослов от Царевец” (1986), „Аудитория `65″ (1987), „Песенен символ” (1988), „Местожителства на любовта” (1990), „Магнитни бури” (1993), „И българин завинаги оставам” (1994, 1995), „Здравей, поете” (1995), „Наздравица за сребърната сватба” (1997), „Вълшебни звънчета” -стихове за деца (1997), „Отломки от годините” (1998), „Внезапни листопади” (1999), „Молитва от Ботев връх” (1999), „Авторски рецитал” (1999), „Когато се вдигат мъглите” (2001), „Пред олтара на България” (2002), „Възпев на Русия” (2002), “Думи за мама” (2003), „Мигновения” (2003), „Белег от венчален пръстен”(2004), „Студентски денонощия” (2005), „Магическа шир” (2006), „Странна книга” (2007), „Съдба и песен” (2008), „Признания” (2008). Съставител е на няколко поетични антологии: „Най-хубавата песен” - стихове за България (1977), „И продължава песента” - млади поети (1977), „Птици пеят” - млади поети (1986), „Младост моя” (1987), „Най-горчивата любов” - антология за Христо Банковски (1987), „На чаша вино” - съвместно с Евтим Евтимов (1998), „За Куба - с любов” (2000), „Кота `38″ - съвместно с Драгомир Шопов и Петър Динчев (2009). Матей Шопкин е два пъти носител на наградата на СБП, носител на Националните литературни награди „Пеньо Пенев” - Димитовград, „Николай Хрелков”, „Иван Нивянин”, „Цанко Церковски” и др. Носител на Златен Есенински медал - Русия - 2008. Негови стихове са превеждани на руски, украински, белоруски, грузински, арменски, латишки, френски, английски, унгарски, японски език. По повод 70-годишнината на поета в Русия бяха издадени 6 негови книги в превод на известния руски поет, публицист и голям приятел на България Всеволод Кузнецов - Молитва с вершины Ботева” (2007), „Прославление России” (2008), „Магическая ширь” (2008), „Нежность” (2008), „Думы о маме” (2008), „Внезапные листопады” (2010). Матей Шопкин е почетен гражданин на градовете Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец. От 2010 година е академик в Българската академия на науките и изкуствата. Женен, с две дъщери - Теодора и Марина.


Публикации:


Поезия:

УЧАСТ/ брой 27 март 2011

МЪЖКА ДУМА/ брой 28 април 2011

СИЛАТА НА МЪРТВИТЕ/ брой 29 май 2011

СЛУЧАЙ/ брой 31 юли 2011

АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ/ брой 37 февруари 2012

БАЛКАНДЖИЯ/ брой 39 април 2012

ВТОРИ ЮНИ/ брой 85 юни 2016

ПОЕТИЧЕН ПОВИК/ брой 95 май 2017

ЗАВЕТЕН ВРЪХ/ брой 101 декември 2017

ПРИЗОРИ/ брой 103 февруари 2018

ПРОЛЕТЕН ШЕПОТ/ брой 104 март 2018

КАПИТАНЪТ/ брой 105 април 2018

МУЗИКА/ брой 111 ноември 2018

ЖЕСТОКА ОРИС/ брой 112 декември 2018

ЗИМЕН ДЕН/ брой 115 март 2019


Преводи:

Oлег Шестински - ЛЯТНАТА ГОРА Е ВЛАЖНА, ХЛАДНА…/ брой 30 юни 2011

Валентин Дешлиу - ЗОВ/ брой 41 юни 2012

Микола Сингаевски - С ПРИЯТЕЛ СРЕЩАМ СЕ ОТНОВО…/ брой 42 юли 2012

Олег Шестински - ОТИВАТ СИ ПРИЯТЕЛИТЕ…/ брой 44 октомври 2012

Владимир Фирсов - ИЗЧЕЗВА БАВНО УТРИННИЯТ ДИМ…/ брой 45 ноември 2012

Аркадий Кулешов - УТРО/ брой 46 декември 2012

Микола Сингаевски - ПИСМО ДО МАМА ОТ БЪЛГАРИЯ/ брой 46 декември 2012

Роберт Рождественски - ТАЯ ЗАРАН РАНО ЩЕ СТАНА…/ брой 48 февруари 2013

Максим Танк - ПАМЕТНИК/ брой 49 март 2013

Сергей Орлов - И ВСЕ ГОРЯХА ПО СНЕГА…/ брой 51 май 2013

Михаил Лвов - МАЯКОВСКИ В ЧУЖБИНА/ брой 51 май 2013

Валери Иванов-Тагански - НО ЗАЩО ЛИ ТЕ СРЕЩНАХ, ЛЮБИМА.../ брой 88 октомври 2016

Владимир Флоров - ТРЕВАТА ЩЕ УМРЕ.../ брой 88 октомври 2016

Андрей Тарханов - ВЧЕРАШНИЯТ РОБ/ брой 90 декември 2016


Интервю с Матей Шопкин:

МАТЕЙ ШОПКИН: ЛЮБОВТА КЪМ БЪЛГАРИЯ Е ОСНОВНОТО В МОЯТА ПОЕЗИЯ/ Интервю на Лияна Фероли/ брой 14 ноември 2009

МАТЕЙ ШОПКИН: “ПОЕТИТЕ ПРИЛИЧАТ НА ИСКРИ, ИЗТРЪГНАТИ ОТ СВОИТЕ ЕПОХИ…”/ интервю на Татяна Любенова/ брой 27 март 2011

МАТЕЙ ШОПКИН: „НО ВИНАГИ ПОЕТИТЕ СА НУЖНИ…”/ интервю на Георги Н. Николов/ брой 41 юни 2012

МАТЕЙ ШОПКИН: „С ОТКРИТИ ОЧИ И ОТКРИТА ДУША”/ интервю на Георги Н. Николов/ брой 93 март 2017


Критика:

БЛАГОРОДЕН ПЪТЕН ЗНАК/ брой 58 януари 2014

ПОЕТ С ДЪЛБОКИ БЪЛГАРСКИ ЧЕРТИ/ брой 66 октомври 2014

СПОМЕН ЗА ЩУРЧЕ И МЕЧТА ЗА ОРАН…/ брой 107 юни 2018


Публицистика :

БОЖАТА ДАРБА ДА БЪДЕШ ЧОВЕК / брой 62 май 2014


Критика за Матей Шопкин:

„ДУШАТА МИ Е СЛЪНЧЕВА И ТВЪРДА…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 39 април 2012

„ОТНОВО КРЕМЪЛСКИ КАМБАНИ БИЯТ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 51 май 2013

„НЕ ЗНАЯ КОЙ СЪДБАТА МИ ПРЕДРЕЧЕ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 58 януари 2014

„В ДУШАТА МИ ГРЕЯТ РАЗПАЛЕНИ ДУМИ…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 84 май 2016

ВЕНЧАВКА И КОМКА/ автор: Георги Майоров/ брой 111 ноември 2018

НЕ ЗНАЯ КОЙ СЪДБАТА МИ ПРЕДРЕЧЕ…/ автор: Георги Н. Николов/ брой 112 декември 2018


За Матей Шопкин:

ЗАВРЪЩАНЕ/ автор: Марина Матеева/ брой 44 октомври 2012

ПОЕТЪТ И ПРИЯТЕЛЯТ МАТЕЙ ШОПКИН/ автор: Недялко Чалъков/ брой 101 декември 2017