Владимир Фирсов

превод: Матей Шопкин

***

Изчезва бавно
утринният дим.
Небето като в приказка светлее…
Как често красотата не ценим,
особено
когато сме до нея.
Привикваме
със сините зори,
със сребърните сълзи на брезите,
с просторите над степи и гори,
със гръмотевиците, със звездите
и с лунната, дълбока тишина,
надвиснала над равнините бели.
Живеем - равнодушни към звъна
на пролетите с клони разцъфтели.
Привикваме със всяка красота…
Все нещо търсим.
А какво - не знаем.
Все гледаме далечната черта
на хоризонта -
гледаме безкрая.
И все ни мъчи
непонятна страст.
И всеки там -
във вечността се вглежда.
И чезнат,
чезнат нужните за нас
и красота,
и младост,
и надежда.