НАДЕЖДА
НАДЕЖДА
Но мойте песни все ще се четат.
Иван Вазов
И аз ще си замина някой ден,
от този свят и аз ще си замина
с утехата, че бях благословен
певец на мойта българска Родина.
В живота си познах и тъмнота,
и блясък на съзвездия небесни,
но с Божи дар опазих светостта
на моя корен и на мойте песни.
Прегърнал звънка лира и тръба
не исках като сянка да изчезна.
България за мене бе съдба
и светла висина, и тъмна бездна.
И аз оставам неин дъх и зов,
и полъх на пшеници и градини,
защото съм облъчен от любов
към живи и погинали светини.
И в тия зли и подли времена,
под небеса, подобни на олово,
аз пак засявам здрави семена
в недрата на лирическото слово.
И ден, и нощ по моя земен път
в душата ми една надежда жари:
Дано и мойте песни се четат,
дордето има на света България!
КЪМ СЕБЕ СИ ІІ
И след печални поражения,
и след възкръснали мечти,
пиши, Матей, стихотворения,
тъй както още можеш ти.
Под ясни слънчеви сияния,
или под облачен покров,
раздавай песенни послания
за правда, вярност и любов.
Не се смущавай от проклятия,
не се сдружавай с подлеци
и знай, че земните разпятия
са всъщност лаврови венци.
