МУЗИКА
Из „На този свят” (2017)
МУЗИКА І
Шуберт. Сен Санс. Дебюси.
Нежност. Копнежи. Молебствия.
И над покруси и бедствия
утринна свежест роси.
Утринна свежест роси.
И над съдби и столетия,
над знамена и съцветия
вятър развява коси.
Вятър развява коси.
И над кумири съборени,
над пепелища и корени
шушнат зелени реси.
Шушнат зелени реси.
Тътнат подземни ехтения.
И ми нашепват прозрения
Шуберт, Сен Санс, Дебюси.
МУЗИКА ІІ
На Людмил Ангелов
Вдъхновен, извисен, озарен
от любов, от възхита и слава,
Людмил Ангелов свири Шопен
и божествена радост раздава.
Заблестяват високи звезди,
зашумяват брези белостволи
и димят черноземни бразди,
и летят лекокрили соколи.
Боже мой, твоят глас ли звучи
в тая бяла притихнала зала?
Аз мълча с просълзени очи
и трептя от щастлива отмала.
Над мечтите за бъдния ден,
над скали, над морета и суша,
Людмил Ангелов свири Шопен
и самата вселена го слуша.
КРАТЪК МОНОЛОГ
В тревожни отчуждения и драми
или в жесток и безутешен час,
не станах знаменосец на измами
и не погубих своя честен глас.
Винете ме за грешки и заблуди,
за вярност към лъжовни божества,
но знайте, че напук на разни юди
пред никого не преклоних глава.
Така вървях през бури и сезони,
познах и мрак, и слънчеви била,
възпявах бели разцъфтели клони
и плаках над прекършени стебла.
Така живях и днес така живея -
безкористен, сърдечен и суров,
обречен на великата И д е я,
че този свят не може без любов!
ВРЕМЕ
Какво време дойде,
какво време!
Слав Хр. Караславов
О, време на безпаметни измени,
на подлости, на страх и нищета!
Угасват всички мисли съкровени
и пада прах над всяка красота.
И аз не знам къде да се укрия,
за да намеря мир и тишина,
когато зла и безпощадна сприя
бушува като гибелна война.
Сега животът ми е клон съсечен,
на който трудно ще узрява плод.
Но тъжен, огорчен или отречен,
не измених на моя древен род.
С душа открита, нежна и корава
във време на лъжи, позор и срам,
оставам син на моята държава
и няма никога да я предам!
ПОСЛЕСЛОВ
Каквото и да казвам,
каквото и да пиша,
това ще бъде моят
сподавен послеслов,
защото в изнемога
душата ми въздиша
като ранена птица
от подъл птицелов.
Какво се случи, Боже,
кой демон злонамерен
съдбата ми зачерква
с убийствена черта?
И слънчевият изгрев,
и залезът вечерен
над моя път навяват
безкрайна пустота.
Но аз не се предавам,
не хленча, не жалея,
а замечтан възлизам
към шеметни била,
и вярвам, че в живота
ще страдам и ще пея,
дори когато падам
с прекършени крила.
