Матей Шопкин

Из „На този свят” (2017)

ЗИМЕН ДЕН

И в този хубав зимен ден
аз пак натам съм устремен,
натам, към оня край, където
пред мен ще заблести полето
с вълшебен снежен необят,
припомнил детския ми свят.

И моят ранен влак лети
над пропасти, под висоти,
през тъмни дебри и тунели
натам, към белите предели
на моя свиден роден край,
на моя свят и вечен рай.

О, чудотворен зимен ден,
бъди от мен благословен,
че ме спасяваш от измами,
от вчерашни и днешни драми
и ме въздигаш на възбог
до скута на самия Б о г!

ПЪРВИ СНЯГ 2014

Какво ми носи този сняг?
Утеха ли?… Или надежда
далечен път да ме отвежда
към нов и неизвестен бряг.

Не, аз не знам, но се теша,
че в бели дни и нощи лунни
вълшебни чудодейни струни
ще звъннат в моята душа.

И като в сбъдната мечта
самия изгрев ще прегърна
и очарован ще се върна
в сезоните на младостта.

ВЕЧЕРЕН СНЯГ 2015

И пак вали вечерен сняг,
вали над сгради и дървета,
над гарванов противен грак
и над премръзнали врабчета.

И ти си някак странно тих
и с болка гледаш небесата,
защото и над твоя стих
вали снегът на пустотата.

Но изведнъж внезапен звук
долита отдалеч понесен -
то сякаш пролетен капчук
в душата ти поражда песен.

И ти поглеждаш как навън
танцува с бял воал земята
и вече като в чуден сън
вали снегът на красотата.

ЗИМЕН ЧАС

Аз пак се връщам у дома и пак,
под стряхата на бащината къща,
като в ужасен сън усещам как
непоносима болка ме обгръща.

Къде е мама в тоя зимен час
да ме прегърне тиха и засмяна?
Защо заглъхна татковият глас?
Какво е вярност и какво измяна?

В душата ми избухва люта жар
и някаква проклетница изрича,
че имам светъл поетичен дар,
но никой никъде не ме обича.

И необичан, и смълчан, и сам,
под стряхата на бащината къща,
потъвам в пепел от печал и срам,
и нищо хубаво не се завръща.

ЗИМНА ВЕЧЕР У ДОМА

Каква неизразима хубост има
в минутите, когато пада мрак,
да те засипва белоснежна зима
при незабравения бащин праг.

И ти да се завърнеш очарован
в далечните си детски времена,
където твоят свят бе обетован
като картина в северна страна.

Отдалечен от всички барикади,
от всички битки, болки и злини
в гърдите ти задъхани и млади
благословена песен да звъни.

Обзет от хубостта неповторима
да станеш порив, спомен и мечта,
и тази белоснежна селска зима
да те сродява с вечните неща.