КАПИТАНЪТ
Из „На този свят” (2017)
КАПИТАНЪТ
На ген. Иван Стефанов
Ще завъртим житейската си ролка
в посока към обратната страна
и тихо ще се върнем в ЖП полка
при нашите армейски времена.
И там за младоликите войници
ще бъдеш пак добрият капитан
и с топлота и радостни зеници
ще ми подаваш дружелюбна длан.
И вдъхновени ще летим в атака
по стръмните рътлини и бърда
с мечтата, че Родината ни чака
да бъдем нейни предани чеда.
А после, след жестоката умора
в потайните вечерни часове,
под сивото платнище на простора
ще ти чета войнишки стихове…
Каквито и промени да настанат
в живота ни сега и занапред,
за мене ти ще бъдеш капитанът,
а аз за тебе - младият поет!
АПОСТОЛ
И след погроми и промени,
след този вихрен времеход
отново с думи съкровени
за тебе пиша, мой живот.
И аз в безпътица изпадах
и гибелни отрови пих,
но, слава Богу, не предадох
ни моя род, ни моя стих.
Понякога горях в пожара
на безнадеждност и лъжи,
но вярвах с юношеска вяра,
че моят път ще продължи.
Ще продължи, защото в този
безумен и брутален свят,
напук на догми и прогнози
ти, мой живот, оставаш млад.
И след мълчания и грохот,
през пепел, кал и съсипни
ти продължаваш своя поход
към по-щастливи бъднини.
И тук, под свода на Балкана,
у мен звучи божествен глас,
че твой Апостол ще остана
и след последния си час.
ВРИЧАНЕ
Аз бях и вярвам: ще остана
и в най-печалния си час
с душа, подобна на камбана,
запяла с изповеден глас.
И сред заблуди и забрава,
напук на завист и злини,
душата ми ще продължава
по християнски да звъни.
А щом съдбата ми отсъди
да легна в непробуден сън,
последният ми дъх ще бъде
подобен на камбанен звън.
СОНЕТ
Защо увяхнаха цветята
на младостта и радостта?
Къде е Истината свята
и праведната доброта?
Сега душата ми се мята
между мига и вечността,
между небето и земята,
между живота и смъртта.
И мойта песен недопята,
от зли виелици развята
потъва в гибелни блата.
И като злост от необята,
от черни мълнии нагрята,
вали безкрайна пустота.
ПОКРУСА
Ах, моят труд бе труд безцелен…
Димчо Дебелянов
Нощта ме жари с люта спазма,
денят ми с болки е населен
и цялата ми същност казва,
че моят труд е труд безцелен.
Какво постигам с мойте рими
и с мойте бдения безсънни?
Зад мен - мечти неутолими,
превърнати в горчиви тръни.
Пред мен - руини и прегради,
и дъх на корени прогнили…
Къде са чувствата ми млади?
Къде са мъжките ми сили?
Къде съм аз самият в тази
безумна и безкрайна врява?
В зловонна тиня от омрази
потъват подвизи и слава.
Но светъл вихър ме подема
през този ужас безпределен
и аз не искам да приема,
че моят труд е труд безцелен!
ПУСТОТА
Каква безнадеждност! Каква пустота!
Ни помен от нежност, ни лъх от мечта.
Духът е отровен от мътен порой,
но кой е виновен? Кажете ми - кой?
Виновни сме ние, защото мълчим
и всеки се крие зад маски и грим.
Мълчим обладани от гибелен страх
и с пламнали рани потъваме в прах.
Животът ни крета по глух коловоз
сред груба несрета, умора и злост.
Ни помен от нежност, ни лъх от мечта.
Каква безнадеждност! Каква пустота!
КЪМ ФАРИСЕИТЕ -
СЛЕД ЕДИН ТЪЖЕН СЛУЧАЙ
В ЖИВОТА МИ
Въпреки
тъгата ми - здравейте!
Светъл празник и за вас настъпи.
Радвайте се, скъпи, но недейте
надценява острите си зъби!
Разберете:
просто няма смисъл
да очаквате сърдечни кризи.
Туй, което вече съм написал,
не от вас - от времето зависи.
И напразно
плюете по мене -
аз не съм от вашата закваса.
Да, душата ми крещи и стене,
но не се поддава на омраза.
С подла радост
скачайте и пейте,
само не бъдете равнодушни.
Някой беше казал: Фарисеите
за поета винаги са нужни!
ОТКРОВЕНОСТ
И срещу мен свистяха
виелици от злоби,
и върху мен тежаха
оловни небеса.
И неведнъж дочувах,
родени от прокоби,
за мен да се изричат
надгробни словеса.
Но аз не се отчаях,
но аз не казах „Стига!”
на моя светъл порив
да пиша стихове.
И ето, че разбивам
жестоката верига
и тръгвам очарован
към нови брегове.
За нещо ще ликувам,
за друго ще жалея,
но ще остана верен
на моя родов ген.
И влюбен в красотата
на моята И д е я
докрай ще продължавам
да бъда вдъхновен.
ТОЗИ СВЯТ
Да, този свят наистина е твой!
Но призован от принебесни цели,
не позволявай в теб да се засели
убийствената мисъл за покой!
Помни, че този свят ожесточен
за подвиг може би ще те повика,
че ти си нужен и в нощта му тиха,
и в грохота на трудния му ден.
Не са случайни твоите черти
и твоят земен път не е от вчера.
И в тази страшна и велика ера
един тревожен воин си и ти.
С добра душа и благороден жест,
с преодоляна гордост или горест,
издигай над човешката си орис
трицветника на българската чест.
Дори тръбите да тръбят отбой
или да те опиват нежни трели
не позволявай в теб да се засели
убийствената мисъл за покой!
ПЯНА
Вдигни глава!
И си тръгни!…
Спокоен си тръгни оттука,
където въздухът вони
от подлости, лъжи и скука.
По тебе
плюха неведнъж
с противна злоба на горили,
но ти си горд и честен мъж,
и още имаш крепки сили.
Затуй стани!
И си тръгни
с душа, от радост осияна.
И до последните си дни
бъди далеч от тази пяна!…
ОЛТАР
Но аз не се отчаях от онази
словесна кал, натрупана по мен,
не ме сломиха злоби и омрази,
разсипали отрова в моя ден.
И ето ме: забравил за бедите,
прегазил злост, лъжа и клевета,
вървя по своя път към бъднините
като в красива пролетна мечта.
По дяволите всички тъжни драми
и всичко, от което ми горчи!…
В живота ми се връща песента ми
и в нея светла изповед звучи.
Бълбукат извори, прелитат птици,
шумят треви, градини и жита,
и в моя дух, и в моите зеници
на приливи приижда младостта.
О, не, на мъката не се отдавам,
не мога да предавам своя род
и свят олтар от думи изковавам
в прослава на безсмъртния живот.
ПЕРО
И въпреки бедите
живея, слава Богу,
живея и будувам
за зло и за добро.
И в радост или мъка
не казвам още „Сбогом”
на първата си обич,
превърната в Перо.
Перо, с което мога
докрай да бъда предан
на моя жилав корен,
на моя древен род.
И все така задъхан
и в бъдното загледан
в живота си да търся
с поезията брод.
И нищо, че отдавна
след битки непосилни
косите ми сребреят
от залезно сребро.
В душата ми все още
пламти като светилник
нетленната ми обич,
превърната в Перо.
