ДУНАВ
ДУНАВ
Пред мен минава вечната река.
Като безкрайна тайна отминава.
Не помни откога тече така -
понесла в себе си и стон, и слава.
Туптят тревожно тежките води,
запазили във синята си памет
далечни и безименни съдби,
които само хората забравят.
Една пътека в тъмната вода
от векове остава неизтрита -
по нея са оставили следа
на Аспаруховия кон копитата.
Пред онзи страшен български копнеж
вълните се усмихнали във синьо,
за да преминат гордите мъже
и да намерят своята родина.
Реката се превърнала в съдба.
В красива и сурова неизбежност.
Подобна на усмивка и тъга,
реката, като синоним на вечност,
минава величава покрай мен,
във облаците тихо се оглежда
и приютява залеза зелен
във шепота на своята безбрежност.
02.10. 2012
ЕЗЕРНА ТРЕВА
Невероятна тишина
обгръща цялата вселена
и като слънчева жена
пристъпва утринта в червено.
А от небесните бразди
в душата ми покълват думи,
чиито парещи следи
са като белези куршумени.
И сякаш моите слова
са много близо до небето.
Пониква езерна трева
от блатото на битието.
Заплаква златен майски дъжд
и с топла ласка ме обвива,
а после спира изведнъж
и във жасмина бял се скрива.
Едно изсъхнало дръвче
сънува, че е пак разцъфнало
и водно паяче тъче
пътека тъничка към утрото.
От нея ще погледнем днес
дъждът и аз, и тишината
отвъд скалистия отвес,
белязал края на земята.
май, 2012
ЗАВРЪЩАНЕ
На баща ми
Ще знаеш ли къде да се завърнеш,
щом връхлетят от четири страни
градушки ледени и черни мълнии?
При себе си поне се завърни.
Върни се при щурците в равнината,
при онзи топъл слънчев чернозем,
където в теб прелива тишината
и те докосват светли ветрове.
И виж нивята златно натежали -
те още помнят твойте детски дни.
След грохота безлик на магистралите
по пътя в село просто бос тръгни.
Под лястовичите стрехи на дните
откривай друг, по-истински живот
и в тъмните ресници на лозите
потъвай като в бавен хоровод.
Щом шепотът зелен на необята
пред теб разтваря слънчеви врати
и пак усещаш пулса на земята -
къде да се завърнеш имаш ти…
