Елена Алекова

По стихотворенията му „Долна Липница”, „Потомък”,
„Наследство”, „Към България”, „Добрата дума”,
„Послеслов”, „Страж”, „В бащината къща”, „Обръщение”,
„Щрихи” и „Трицветен град”

Какво ли е да се родиш Матей,
да имаш Долна Липница, където
орисница предсказала: „Здравей!
С нозе в пръстта да си, с очи - в небето…”?

Какво ли е да се родиш поет
под сянката могъща на Балкана
сред ширнали се висини навред -
и българин докрай да си останеш?

Да страдаш, но перото да реди:
„Българийо и вчерашна, и днешна,
и утрешна Българийо - бъди!”,
дори когато ти е много тежко.

И да вървиш без лустро и без грим
из трънените дебри на живота:
за дяволите - смешен пилигрим,
за ангелите - горд поет, защото…

напук на бури, нерви, ветрове,
в сияйни дни и нощи теменужни -
„не винаги се пишат стихове,
но винаги поетите са нужни”.

„Какво ли ще остане подир мен? -
се питаш неведнъж след ден отминал. -
Един живот, уви, несъвършен.
Една земя, мечта и… Магдалина.

И двете ми прекрасни дъщери,
и няколко за мен съдбовни стиха,
с които щедро Бог ме надари…”
И пак попътен вятър свири тихо.

И пак пресветли мисли те зоват
и те опива слънчева омая.
И бодър продължаваш своя път
към сините предели на Безкрая.

Нагарча ти сподавен послеслов,
но ти не хленчиш и не се предаваш.
И че светът е гладен за любов,
ти никога, ей богу, не забравяш.

Да, пада прах над всяка красота,
угасват всички мисли съкровени.
Но проумяваш с трезва яснота -
светът не ще те види на колене.

Загледан в непонятните звезди,
ти можеш пред бесилка да запееш,
и, кръв и плът от своите деди,
дори в смъртта си просто да живееш.

Дали сред рай, дали сред ад - живей,
напук на грижи, врагове и снобки…

Това е то да се родиш Матей,
на туй отгоре не Шопен, а Шопкин!

11-12 октомври 2023