УТРО
превод: Матей Шопкин
УТРО
Отивах на разведка
преди самия бой.
Ти, утро - мой свидетел
и изповедник мой.
Живяхме дружба славна
до този черен ден…
От враг в борба неравна
сега съм повален.
Той яростно ме блъска
по рамото с приклад.
„Води ни -
диво съска -
при своите, назад!…”
Ти, утро - мой приятел,
послушай моя глас:
горите и земята
променяй в този час.
Където бе рекичка -
да блеснат езера.
Да зашуми брезичка
със сребърна кора.
И знака превърни ти
в хралупа - в утринта
там птици гласовити
да пеят над света.
Любимата родина
сега преиначи…
А аз?
Аз ще загина.
А ти?
Ти просто не плачи.
***
Аз посадих брезичка сред полето.
И в зимни студове, и в летен пек,
под изгрева на утрешния век
тя ще издига клони към небето.
И в юлска жега тук потомък млад
ще спре под нея, капнал от умора,
след туй ще напои с вода мотора
и пак ще полети по тоя свят.
И няма да узнай за мойте сили,
за мойте мисли и за гроба мой,
но с благодарност ще си спомни той
ръцете ми, брезичка посадили.
Брезичка в тази плодна равнина!
Край нея ще се лее звънка песен
и с тази песен ще летя, понесен
към утрешните нови времена.
***
Погледай - листопада в първия сняг
как преминава, без дори да страда.
И сякаш аз командувам парада
на две войски на пограничен бряг -
война на снегопада с листопада.
Аз тук съм повелител на дървета,
на ниви и реки, на студ и пек.
И сякаш над зелената планета
не съм листец, снежинка и ракета,
понесен от тревожния ни век.
Бях дребна песъчинка в хоровода
на времето, бях зрънце във пръстта.
От този век (макар че си отива)
аз имам срок… Но както в младостта,
прегръщам вечно живата природа
и с бъдните столетия се сливам.
