Олег Шестински

превод: Матей Шопкин

* * *
              На Сергей Орлов

Отиват си приятелите.
Трябва
по-често да се мисли и твори.
Събра ни тук не виното и хляба,
а твоят гроб.
И в мене скръб гори.
Възпял живота,
смелостта,
полето -
в завидна памет ще живееш ти:
с Русия ще си заедно, дордето
шумят бразди и златна ръж цъфти.

ДЯДО

Под тъмния свод на Балкана,
далече от дом и жена,
и дядо воювал с тирана
на братската южна страна.

А после, когато бях малък,
замислен разказваше как
вървял през вода и през пламък,
през бели вихрушки и мрак,

и как ятаган го пронизал
край Плевен, и в малко селце
лекуван бил той като близък
от българка с бели ръце.

…Край Плевен,
сред ширните ниви,
аз крача под слънчева жар.
Не чувам тук песни игриви,
не виждам усмихнат овчар.

В полето на бранната слава,
тук, дето дъхти на барут,
тържествена рота отдава
на мъртвите боен салют…

И аз развълнуван мечтая
така да живея от днес,
че внукът ми
утре да знае
какво е победа и чест.