ЗОВ
превод: Матей Шопкин
на Христо Ботев
Не ми достигна глас да те възпявам,
пред твойто име спира моят дъх.
Чрез словото си ти се извисяваш
и се превръщаш в исполински връх.
И горе - в необятните простори,
аз виждам твойте огнени очи.
И с твоят глас вселената говори,
и хълм, и дол от твоят пулс ечи.
А аз вървя по булевард, наречен
на твойто име. и внезапен ек
в душата ми отеква: ти си вечен!
Поет!…И Воевода!… И Човек!…
О, аз по твоите следи минавам.
Край мен шумят барутни ветрове.
И ме опива гордата ти слава
и ритъма на твойте стихове.
И ставам целия на жива рана.
Боли ме, че загина толкоз млад
в приоблачните дебри на Балкана.
Но ти си още жив и в моя град.
Да, в моя роден Букурещ, където
намери някога подслон и дом…
По булеварда, тръгнал от сърцето ми,
при тебе аз пристигам мълчешком.
И в мигове на мисли споделени,
жадувам като дар и благослов
да чуя твоя клетвен зов на гений
за святата, за страшната любов!
