Михаил Лвов

превод: Матей Шопкин

Очи враждебни.
Джаз. Градина.
На всяка стъпка - кожодер.
И той пътуваше в чужбина
като раздразнен Гъливер.
Усмивката му беше кратка,
а жестът му - красив и твърд.
На Мексико небето в шапка
превърна той по своя път.
И срещнал мъка във дворците,
открил под плаща пустота -
приличаше на млад вестител
от бъдещето на света.
Той беше извисен и мощен
пред всеки спекулант и враг.
На Запад пътищата още
горят от неговия крак.
Скандален, с думи своеволни,
той сякаш бе пристигнал там
да търси здание за Смолни
и Кремъл да издигне там.

1941