Микола Сингаевски

превод: Матей Шопкин

***

С приятел срещам се отново
и просто съм щастлив сега.
И както хляб и сол сурово
споделям радост и тъга.

По този свят голям и сложен
мой път, бъди благословен.
Вървя усмихнат и тревожен
и целият съм нажежен.

През радостите и бедите
у мене времето шумя.
Аз съм Микула - старожител
на тази дядовска земя.

О, земьо, участ осъзната,
със тебе този свят е мой.
Аз го издигам в небесата
през дни на бури и покой.

И от простора жадно пия
на едри глътки ведрина,
когато с две ръце обвия
прозрачната му глъбина.

Познавам аз дори звездите
като „приятел”,
като „брат”,
когато гледам във очите
огромния и хубав свят.

Върви натам, към далнината,
върви към синия безкрай.
Бъди Коперник и земята
на свойте синове предай.