Владимир Флоров

превод: Матей Шопкин

***

Тревата ще умре,
ще пожълтеят
безкрайните дъждовни широти.
Не се сърди,
задето се пилея
по тоя свят, а ме събирай ти.

Тръгни на път
под слънчеви лазури,
тръгни на път под звездни висоти.
От синева, от облаци, от бури
с копнеж и обич ме събирай ти.

И вярвай в моята предвечна тайна,
дори когато болка те гори.
От там, където
бързо и случайно
съм разпилян - ти пак ме събери!