СИЛАТА НА МЪРТВИТЕ

Матей Шопкин

СИЛАТА НА МЪРТВИТЕ

                    На Миле Марковски

Силата на мъртвите! Помнете:
над години, слава и забрава,
тя дъхти с дъха на ветровете
и с високите звезди изгрява!

В нощи на безсъници безкрайни,
в дни на неизбежна преумора,
тя ни доверява страшни тайни,
тя ни става стожер и опора.

Тя ни прави искрени! Без нея
няма храм за истината свята,
както няма клетва без идея,
както няма битка без разплата.

С гениални дарби да се славим,
пак ще бъдем нищи и нещастни,
ако някога за миг забравим
своите приятели прекрасни.

Всеки божи ден спокойно можем
да разровим восъчната шума,
цвете върху гроба им да сложим
и да ги припомним с блага дума.

Силата на мъртвите! Заветна,
тя от сън душите ни събужда,
че до нашата въздишка сетна
ние имаме от нея нужда!

1982


ПРЕД ПАМЕТНИКА НА МАТЕЙ ПРЕОБРАЖЕНСКИ

                    На скулптора Ненко Ненков

Погледайте: над слава и забрава,
под расото с револвер и кама,
Матей Преображенски преминава
по мойта древна българска земя.

Защо мълчи? Какво ли предусеща?
Измяна? Благослов? Или злина?
С бунтовници ли има тайна среща
или ще търси стари писмена?

Запътен през пороища и преспи,
не знае, че в живота си немил
ще преживее гибелта на Левски
и няма да дочака до А п р и л!

Но той подготвя кървавата жетва
и устремен през оня мрак дълбок,
върви и носи вярната си клетва,
изречена пред българския Бог…

Така и в сивия гранит остана:
на път, загледан някъде отвъд,
на път между полето и Балкана,
между смъртта и подвига на път!

1983


НИКУЛДЕН

               На Николай Зидаров

Тоя чуден никулденски сняг
като в северна приказка пада.
И блести искрометният мрак,
и духът ти за нищо не страда.

Ти си юноша светъл и чист,
и далече от всички измени,
пак полагаш на белия лист
светлина от слова озарени.

Как е хубаво! Сняг. Тишина.
Красота. Белота в небесата.
И мечти като житни зърна
в тия черни бразди на душата.

1984


ТРАДИЦИИ

                 На Първан Стефанов

Навярно по традиции прастари,
от завист, от лъжа или заблуда,
все някой варварин ще те удари
или ще те целуне някой Юда!..

И ти вървиш приведен и отчаян
от подлости, покруси и забрави
и предусещаш как настава краят
на здравите благочестиви нрави.

Превърната на безутешна клада
от хиляди проклятия и страсти,
днес нашата държава се разпада
на хилави и хищни дребни части.

Дори да пишеш кротки мемоари
или да се бунтуваш до полуда,
все някой варварин ще те удари
или ще те целуне някой Юда!..


СПОМЕН ЗА ЕДНА ЛИТЕРАТУРНА СБИРКА

                              На Стойчо Стойчев

И станах аз. И заговорих.
И с остра дума наскърбих
и твоя романтичен порив,
и твоя черноземен стих.

Аз оскърбих кръвта ти южна
и твоя свят благословен.
Защо? Защо? Кому бе нужна
насмешката ми в оня ден?

Но превъзмогнал всеки фокус,
аз мислех натъжен и блед: -
Каква убийствена жестокост
да оскърбиш роден поет!..

Отмина времето! Далече
са вече подвиг и погром.
Но ето: в тази тъжна вечер
до теб присядам мълчешком.

Душата ми, от смут обзета,
повтаря с твоята душа:
„Не оскърбявайте поета -
останалото е лъжа!”

1986


САМОПРИСЪДА

                              На Христо Ганов

Далеч от философските въпроси
за груби или нежни революции,
аз гледам как една женица проси,
а друга рови в кофи за боклуци.

Аз слушам как баща убил сина си,
как майка е продала пеленаче.
И в мене тътнат луди земетръси,
и цялата вселена с мене плаче.

И сам разбирам: гибелна разруха
владее мойта българска държава.
И кобен бухал в нощите ми буха,
и суховей през дните ми минава.

Разискрен като клада от закана,
гневът ми нажежава небосвода,
защото нямам право да остана
бездушен за съдбата на народа.

Пред стари и съвременни олтари
аз сам изричам своята присъда:
В голямата разруха на България
не съм участник, няма и да бъда!

1994