Микола Сингаевски

превод: Матей Шопкин

Присъни ми се: в буря ветровита,
оттам - от детските ми времена,
към мен се взира мама и ме пита
дали забравих родната страна.

Не я ли оскърбих със чужда дума,
припомням ли си сестриния глас,
припомням ли си как със златна шума
в нощта шумят дъбравите край нас.

Ах, мамо, мамо!..
                   Вредом по чужбина
все виждам твойте ласкави ръце…
Закърмен с песните на Украина,
разтварям и пред чуждите сърце.

Ти не тъгувай, мамо!..
                            Мойта участ
не би ми изменила и в скръбта.
Но тук - в България - така се случи,
че срещам само хубави неща.

Вървя щастлив сред хората, не крия
усмивката си - топла и добра.
Ям хляб
             с червен пипер и сол и пия
вода от бистрооки езера.

Когато пламнат звездните пожари
и озарят гори и равнини -
тогава стиховете на Вапцаров
ме връщат към отминалите дни.

Дочевам грохот в гъстите дъбрави
и майчин плач, и дръзки гласове.
И съмне ли, полагам горски здравец
пред мъртвите-безсмъртни синове.

И всяка капка в пламък се превръща,
и там, където кървав бой димя,
земята на Шевченко
                           с мен прегръща
на Христо Ботев гордата земя.

И в тази нощ, когато отдалече
към мен долита твоят нежен зов -
България ми пее с глас сърдечен
и ме люлее в люлки от любов.