АЛЕКСАНДЪР ГЕРОВ
Един велик поет живее
в несрета, студ и самота.
И няма кой да го съгрее
дори с привидна топлота.
А Той е болка и тревога,
и съвест на света жесток.
Но крее в тъжна изнемога
като забравен земен Бог!
1996
УЧАСТ
Трябва в нещо да се вярва,
в нещо хубаво и просто!
Александър Геров
Така навярно съм орисан -
да се държа за своя корен,
по чувство, по душа и мисъл
да бъда като всички хора;
да мога рана да превържа,
да мога да издам присъда;
сълза да мога да избърша
и целият сърце да бъда!..
Не знам доколко ще сполуча -
човек понякога се лъже.
Но с тази осъзната участ
живея радостен и тъжен.
Живея! И до болка вярвам
във всичко хубаво и просто.
И моя най-висока мярка
е синеокият А п о с т о л!
1969
