ПОЕТИЧЕН ПОВИК
ПОЕТИЧЕН ПОВИК
На Цветан Илиев
И каквото с нас да стане
в хаоса от прах и дим,
и насън помни, Цветане:
трябва силно да горим!
Да горим като поети
в българския божи храм
и в очите ни да свети
Христо-Ботевият плам.
И по бели коловози,
и под черен необят,
горди да вървим по този
залюлян от бури свят.
Може някой от хралупа
върху нас да връхлети
и по кръвната ни група
да разсипва клевети.
Но с разкривени зеници
от пожарите в кръвта,
пак ще бъдем фанатици
на честта и любовта.
И каквото с нас да стане
до последния си дъх,
да се вграждаме, Цветане,
в Христо-Ботевия връх!
ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ МИХАИЛ Ю. ЛЕРМОНТОВ
Поручик Лермонтов, простете,
че Ви тревожа в този час,
но аз дойдох при Вас, поете,
под върховете на Кавказ
на ясен глас да изповядам
като войник пред генерал,
че с Вашите неволи страдам
и плача с Вашата печал.
Превърнат в повик и повеля,
и в тежък удар на юмрук,
дори когато в мене стреля
Мартинов или някой друг,
през болка, ярост и несрета
аз питам горд и замечтан:
„Что без страданий жизнь поэта?
И что без бури океан?…”
Поручик Лермонтов, простете,
че Ви тревожа в този час,
но аз дойдох при Вас, поете,
под върховете на Кавказ
като в класическа балада
да чуя чудотворен зов,
че само този, който страда,
превръща Словото в любов!
