ПАМЕТНИК
превод: Матей Шопкин
Над могилата братска стара майка ридае.
Тя децата си чака и се взира в безкрая.
И макар че от мрамор е изваяна цяла,
ни земята смълчана, ни зората изгряла,
ни върбите, които тежки клони превиват,
ще й кажат открито истината горчива.
