Роберт Рождественски

превод: Матей Шопкин

***

Тая заран рано ще стана,
ще отида в степта огромна.
Нещо става
               с моята памет:
неживяни неща
си спомням!
Шибал дъжд по страните бледи -
колко малко са двайсет години!
И прошепнал момък
                           приведен:
„Ще се върна, мамо,
прости ми!”
Пролетта в безкрая синее.
Чакат здраво зърно браздите.
И така на земята
                       живея
и на оня момък
с мечтите.
Тази тежест е много голяма
и прилича
на строга клетва.
И звучи у мен
                   песента му,
и гласът му
у мен отеква.
По степта още мъка горчи.
Ветровете летят - зелени.
И в нощта
грозна буря бучи
или ехо
            от дните
                        военни.