Матей Шопкин

Пеня го търсят из Анадола,
наш Пеньо гледа от Свети Никола.
Из „Песен за Пеньо Чернеолу - Шипкалията”

По дебри, по рътлини, по раздоли,
той - Пеньо Шипкалията върви,
той - щит срещу вековните неволи
и предан брат на лудите глави.

Навсякъде го дебнат зли потери,
навсякъде върлува стръвна сган.
И българският небосвод трепери
от варварския турски ятаган.

Но Пеньо никога глава не свежда
и не превива никога плещи…
Лъчиста като вярност и надежда
звездата на живота му блести.

И пътят му отвежда надалече,
дордето в ден, по-черен от нощта,
жесток предател с брадва го съсече.
Но Пеньо се въздигна над смъртта!

И пак върви през огън и забрани,
върви, изправил горди рамена…
И продължава своя род да брани
и в днешните безродни времена.

Не в тъмните недра на Анадола -
дори и след последния си дъх
будува Пеньо на Свети Никола,
превърнат в песен и заветен връх!