Йордан Пеев
Йордан Димитров Пеев е роден през 1968 г. в Стара Загора. Завършил е „Българска филология” в Софийския университет. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб. В съавторство с Пламен Дойнов издава през 1990 г. първата си книга „Сълзите на гнева”, в която негови стихотворения са обединени под заглавието „Каруцата на ветровете”, за което получава награда „Златно перо”. Следват книгите „Когато смъртта ми прогледне” (стихове, 2014), „Стъклена кожа” (стихове, 2016), „Пощальонът” (роман, 2015), „Последният Адам” (роман, 2015), „Любовни вертикали” (стихове, 2017), „Детонатор за глухарчета” (стихове, 2017), „Филантропията на един варварин” (стихове, 2019). Носител е на множество литературни награди от национални и международни литературни конкурси, сред които се отличават тези на името на: Георги Давидов, Биньо Иванов, Добромир Тонев, Усин Керим , Петко и Пенчо Славейкови и др. Автор на музиката и текста на народните песни „Севда изгубена” и„Тугина”. Автор на текста на народната песен „Орис”, изпълнена от солиста на ансамбъл Загоре Веско Василев. Носител е на награди и поощрения от различни конкурси. Първото си отличие получава като ученик в конкурса „Веселин Ханчев”. Следват: втора награда в Международния конкурс на Българско Национално Радио и фондация „Буквите” на десет езика „По стъпките на лятото”, трето място в Международния конкурс на пет езика „Жени и вино - 2014″. Лауреат от Осми Национален литературен празник „Доброслов 2014″, трета награда от Национален поетичен конкурс „Николай Лилиев - 2014″, първа награда от Национален конкурса поезия „Пролет моя - 2014″, Първа награда от поетичен конкурс „Срещу вятъра”. Лауреат на Специалната награда на Съюза на Българските Писатели в Четвърти Национален конкурс „Георги Давидов” и награда на СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев - 2014″ гр. Пловдив. Носител на втора награда от Националния конкурс „Биньо Иванов - 2015″ и на специалната награда от националния конкурс „Николай Лилиев - 2015″. Носител на специалната награда на Съюза на Българските Писатели от „Доброслов - 2016″. Лауреат на „Майсторски клас” в конкурса „Жени вино - 2015″. Носител е на втора награда в конкурса „Магията любов - 2015″, Казанлък, както и на трета награда от Националния Литературен Конкурс „Пролет моя - 2016″. Носител е на награда от Международния Литературен Конкурс „Белоцветни вишни - 2016″, Казанлък; на трета награда в конкурса „150 години от рождението на Пенчо Славейков” 2016. Член на Международното движение „Поетите на Света”. Носител е на Националната награда за поезия „Усин Керим” (2016), където освен наградата на журито печели и наградата на публиката. Носител на втора награда от Четвърти национален поетичен конкурс за любовна лирика „Наздравица за любовта - 2017″. Лауреат на литературната награда на името на Петко и Пенчо Славейкови - 2017 г., Трявна. Лауреат от петнайстото юбилейно издание на Националния конкурс „Пролет моя - 2018″ на името на Никола Вапцаров. Има второ място в петото издание на националния конкурс „Николай Лилиев - 2018″. Носител на националната награда „Христо Ботев” 2018. Носител на първо място от поетичния конкурс „Вапцарови дни - Варна 2019″. Носител на първо място от поетичния конкурс „Любовта е пиянство и пиянство от любов - 2020″ в Силистра. Има участия в различни сборници и списания - алманаха „Съвременна българска поезия 2013″, „Световен алманах поезия 2015″ и „Световен алманах на поезия 2017″ на Poetas del mundo, включен в Световната международна антология „Поети на 21 век”, има публикации във в. „Литературен глас”, е-списание „Литературен свят”, в. „Словото днес” и др. Участва в алманах „Съвременна българска поезия 2014″, както и в „Антология 2015″на СБП. С помощта на поетесата Виолета Бончева като преводач няколко негови стихотворения са преведени и публикувани на испански език в различни литературни списания в Испания. Негови стихове са преведени и публикувани през 2015 г. на английски във вестник „Будилникъ” в Лондон. Гостувал е и е чел в различни градове и села в България, както и в чужбина. Романът му „Последният Адам” е преведен на руски език през 2018 г. Член на Съюза на българските писатели.
За контакт с автора: jordani_sz@abv.bg
Публикации:
Поезия:
ТЪЙ КАКТО ЛЯСТОВИЦАТА ГРАДИ…/ брой 66 октомври 2014
ЕДНА ЖЕНА ОТ ДНЕС Е ДИМНАЛ СПОМЕН…/ брой 67 ноември 2014
АСИМЕТРИЯ/ брой 67 ноември 2014
ГОЛЕМИТЕ МЪЖЕ…/ брой 69 януари 2015
СПОМНЯМ СИ…/ брой 76 септември 2015
СЪЧУВСТВИЕ КЪМ ВЯРАТА / брой 78 ноември 2015
НА ПРАГА НА ДЕКЕМВРИ/ брой 79 декември 2015
РОЖДЕСТВО/ брой 80 януари 2016
ЗА ОНЗИ КРЪСТ, ИЗПИСАН С ДЕТСКИ ПРЪСТИ…/ брой 81 февруари 2016
ОТГОВОР НА ПИСМОТО НА ЛЕВСКИ…/ брой 82 март 2016
МОЯТА МОЛИТВА/ брой 85 юни 2016
КАЛЕЙДОСКОП/ брой 87 септември 2016
ЖАР ПТИЦА/ брой 92 февруари 2017
АНТИГРАВИТАЦИЯ/ брой 94 април 2017
БЪЛГАРИЯ/ брой 100 ноември 2017
КРЪГОВЕ/ брой 101 декември 2017
КАРТИНА/ брой 103 февруари 2018
НЕ ЗНАЯ КОЙ, НИТО КАКВО СЪМ…/ брой 112 декември 2018
ДНЕС ЩЕ МЕ РАЗСТРЕЛЯТ, МАМО…/ брой 119 юли 2019
ЖЕНАТА С ЯБЪЛКИТЕ/ брой 129 юни 2020
ГОВОРЯТ, ЧЕ СТАРА СИ, СТАРА ЗАГОРО…/ брой 144 януари 2022
Проза:
Критика за Йордан Пеев:
С ДУША НА КОЛЕНЕ/ автор: Радослав Цветков/ брой 70 февруари 2015
„ИМА САМО БОГ! И ВСИЧКО ДРУГО…”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 77 октомври 2015
ЖИВОТЪТ, КОЙТО Е ТРИЛЪР И ПРИТЧА/ автор: Мина Карагьозова/ брой 78 ноември 2015
ДУМИ ЗА „СТЪКЛЕНА КОЖА”/ автор: Петър Анастасов/ брой 83 април 2016
СЛОВОТО Е ТАЙНСТВО, МЕТАФОРАТА - МАГИЯ/ автор: Ели Видева/ брой 85 юни 2016
За Йордан Пеев:
СОФИЙСКО ТАНГО/ ОЧИ/ автор: Васил Славов/ брой 76 септември 2015