МОЯТА МОЛИТВА
МОЯТА МОЛИТВА
Господи мой,
бди над децата ми
и над всички, които обичам!
Бди над небето ми и над земята ми,
в чиято гръд коленича.
Бди над тъгата ми
и над сърцето ми,
дето на тебе оставям,
че с просълзените свещи в ръцете ми,
бавно догарям!
Господи мой,
Ти си безсмъртие,
аз съм трепереща глина…
Моля те, дланите ми не изпускай!
И опрости ме…
ВЪЖЕ
Любовта без привързване само ти знаеш какво е,
а за мен тя е камък от скучния навик изстинал,
който падне ли - в ехо се пръска… И глъхне в усоя…
И угасва подобно на утро без спомен за минало.
Ти ми казваш, че топка от чувства съм и ти е много
тази жажда, в която с пресъхнали устни те пия
и макар че светулки сме после в ръцете на Бога,
ти угасваш… И в своята черна черупка се криеш.
И прикривам зад бледи усмивки ревнивите рани,
както ти по гърдите си криеш любовните дири,
дето някой наместо любовен печат е оставил,
както вълк хапе стръвно вълчицата своя по шията…
И виновна от страст любовта зад премерени думи
по ъглите на погледа ти се задъхва без име,
и подобно на риба към тъмното дъно се губи
сред сребристите сенки на твоите бивши любими.
С огърлица от мъжки въздишки ти бавно разлистваш
трепетликите, дето се люшкат в душата на всеки,
който някога дръзнал е само за тебе да мисли
и изгубил е Малкия принц по лисичи пътеки.
Затова всеки миг, в който влюбен пулсирам до тебе
и с въже от копнеж за сърцето ти нежно се връзвам
ми е нужно докрай да те чувствам и да съм потребен,
въпреки че към следващия развълнувана бързаш…
***
Момичето със северни очи
ми се усмихва като от корица,
но в ъгъла на устните личи,
че е с душа на обгорена птица.
Зад макиаж на тъжен пилигрим
и изрусена от надежди същност
тя крие жаждата си да върви
по път, над който литнала се връща.
Единствено в кристалния си свят
пазачът на светулките ще пусне,
че само той ще сбъдне звездопад,
от който като вишна ще разцъфне.
АДАЖИО
Господи, какви пролети.
Боже, какви зими.
Всеки ден да се молиш,
няма пак да ги има.
И осъзнаваш как е
минало всичко вече,
и като ситен пясък
тъничко се изтече.
Чуваш зад теб да плачат
бившите ти любови,
а отпред още крачи
онзи копнеж за нови.
И те завъртат думи,
мисли и бурни страсти,
посред които губиш
младостта си.
Залезни са очите
на онова, дето чака.
Ако ще питаш - питай,
че ще е късно в мрака!
Който направил - правил.
Който играл - играл.
Другото е забрава
и разпиляна кал.
***
Момче,
ах, само как наивно бъркаш
и колко грешно смесваш шанс и хора!
Издъхва в теб една пробита църква
наместо с кръст, с разпънати глаголи.
Как не разбра, че дългата ти сянка
е воля на душата да те следва,
додето я пилееш без остатък,
а тя остава вярна до последно?
Защо не проумя, че всяко дъно
е опит да се задържи водата,
която щом без него е - потъва
в черупката на мъртвото оттатък.
Не знаеш ли, че образът на нула
е пътя в кръг затворен в теб самия?
Прекъснеш ли го - в миг ще се изгубиш,
и прежадняла пръст ще те изпие!
Глухарче е душата ти зелена
и само лек ветрец да се покаже,
ще се превърне в изсушена вена.
А после нищо няма да е важно.
Затуй прави, каквото те тревожи
и никога, каквото не те плаши!
И даже да боли и да е сложно,
изпий докрай горчивата си чаша,
че тя е всичкото, което имаш,
но и това, което вечно нямаш!
И няма разум, нито съпротива,
които да поискат, да избягаш
от себе си …и сянката си черна,
която като звяр зад теб е спряла.
Но ако можеш в гръб да я погледнеш,
ще видиш, че е като тебе бяла.
Аз знам как ти омръзна да опитваш
да прегризеш гръкляна на тъгата
и как най-искрената ти молитва
като посечена змия се мята…
Затуй живей без страх, без да му мислиш!
И Слънцето пресичай на червено!
Светът до смърт един ден ще ти липсва,
но ти едва ли, мили мой, на него.
В горчивата си чаша влей забрава
и пий за тази вещица -
Съдбата!
Пий за това, което ти
остава!
А после само тишина и вятър…
15.05.2016
ПРИКАЗКА
Имало някога двама…
И повече тя.
За него- игра и измама,
за нея - света.
Имало сплетени мигове
с нежни ръце.
После ръцете изстинали.
Кухо сърце.
И уморена от чакане,
и от лъжи,
тя се изгубила в мракa.
Още тъжи.
Господ през нейното рамо
срича в нощта:
Имало някога двама …
И повече Тя.
29.05.2016
