Йордан Пеев

Прегорялата страст вътре в мен се заби като шило,
после сви се под сенките на две умислени котки
и забравил, че обич е извор преливащ от сила
слизам в своята слабост, тъй както се слиза по ноти.

За какво се превърна сърцето ми живо във въглен
и изтля по безлунната жажда да бъде красиво,
щом след моята хилядна смърт без теб пак ще се съмва,
и от мен по една пеперудите ще си отиват…

Трябва още сега в този миг, в тази нощ, в тази дата
почернелия въглен да стане любовно копнежен
и да спра онзи пумпал въртящ до полуда земята,
за може душата ми в твоята нежно да слезе!