Йордан Пеев

***

Не зная кой, нито какво съм.
Не помня и защо съм тук.
Стоя от мисли омагьосан.
Мълча на глас, крещя без звук.

Къде ме водиш, мой Животе?!
Дали към светло или в мрак…
Отдавна думите са котви
на кораби с един моряк.

И във въпросите се люшкам
като черупка сред вълни.
Морето е предишна суша.
Животът също…Може би…

06.12.2018