Йордан Пеев

Звезден залп.
Коленичи небе.
Вятър свири.
Паметта ни в пръстта,
върху камък мълчи.
Вместо дума -
сълза между устните спира.
И тревите се вдигат
от мъртви очи…

От куршумът одрал,
като с нокти сърцето,
пада ярка звезда
и небето бразди.
В този миг като бездна
е пусто небето,
на земята щом паднаха
всички звезди.