Йордан Пеев

Небето беше с цвят на макове.
Светът премръзнало димеше
и на улуците през лактите
ноември тихо се изнесе…
Под сляпото око на Слънцето
поисках да ме стоплиш с устни,
но вместо тях, небето свъсено
пера от жерави изпусна.
И осъзнах, че с теб сме минало,
тъй както минало е лятото,
и по страните ми изстинали
снежинките заплакаха…

01.12.2015